Българска Роза Дамасцена

Маслодайните рози най-напред са били отглеждани на територията на древна Персия, като това е първата държава, която е произвеждала и употребявала розовото масло. Счита се, че войниците на Александър Македонски при походите си са я пренесли на Балканския полуостров. Други изследователи смятат, че в Европа тя е донесена от османските турци през 16 в. Стъпила в българските земи през 17 в., тя трайно се установява тук към средата на 19 в.

В България е култивирано растение, отглеждано в известната розова долина (Казанлъшко, Карловско). Мекият климат и подходящата почва създават условия за развитието на тукашната маслодайна роза, от която започва да се добива най-качественото розово масло в света. В България най-доброкачественото розово масло се получава от култивираната Rosa damascena – т.н. казанлъшка Маслодайна роза, която се отглежда основно в Розовата долина.

Rosa damascena съдържа много различни флавоноиди, между които кемпферолови и кверцетинови гликозиди. Кемпфероловите гликозиди представляват около 80% от всички компоненти в дестилатите на венчелистчетата. Аналгетичното действие на кверцетина е известно и отдавна установено. Приема се, че вероятно аналгетичните ефекти на розовите екстракти се дължат на съдържащите се в тях кверцетинови гликозиди. Кверцетин и кемпферол инхибират освобождаването на медиаторите на възпаления.